Този аксесоар има една главна цел – да предпази колената от контузии.

Създадени да дадат известна компресия, която има за цел да запази ставите „топли“ и също, колкото се може да запазят коленете в безопастност от възпаления.

В предишните постове, стана дума за накитници и тренировъчния колан. Тук, също както при предходните части от тренировъчната екипировка, става въпрос за един незадължителен елемент.

Не е нужно да си професионалист за да намериш полза.

Особено в ситуация, когато се употребява тежест като при силови тренировки, която е предизвикателна за индивида, наколенките могат да бъдат полезни.

Независимо от целите ви, наколенките винаги биха били добра инвестиция, ако имате възможност. Имайте предвид, че ако подберете размерът да ви пасва идеално, шансът да извлечете повече килограми за работна тежест към движенията е много малък, но плюсът е, че колената ви ще се пазят на топло и ще бъдат предпазени от възпаления, до някъде пукане и хрущене и други проблеми. Допълнителното подсигуряване при редовно подлагане на стрес и напрежение не е излишно. Затова може да се набюдава, често да бъдат използвани в спортове като кросфит, стронгмен или силов трибой, но това не изключва и употребата им от хора, които имат други цели свързани с фукнционални тренировки.

Как работят?

Има проучвания, които показват, че създадената компресия допринася за повишаване на венозното налягане, а това довежда до разширяване на артериите и повишаване на потока от кръв към мускулите. Когато това стане мускулите получават повече кислород, а той помага за по-добрата производителност. Когато повече богата на кислород кръв достигне мускулите, отколкото сърцето може да снабни, мускулите стават „по-продуктивни“. Тук е моментът да се отбележи, че наколенките не са като терапевтичните имобилизиращи шини (скоби), които имат за цел да предпазват от предишни контузии и да органичат разгъването/сгъването на ставата. Точно обратното – целта им е да да предотвратят контузии и травми.

Често объркване е и очакваният ефект, какъвто придава бинтът.

Бинтът представлява дълга еластична лента около 2м, която се навива около колянната става и се използва в движението клек при екипировъчния силов трибой и безекипировъчния с бинтове, като някои състезатели твърдят, че чрез него могат да извлекат над 30кг допълнително в движението.

Това варира от състезател до състезател, защото изисква специална техника при клека и способност да се увладява товара. Всичко това върви с цената на огромно стягане и понякога болка от самите бинтове. От наколенки такива килограми е почти невъзможно да се извадят. По-скоро между 2-10кг.

Най-популяният материал от който са направени е неопренът.

Същетвуват и ластични и трикотажни, които се използват от спортисти, трениращи волейбол, бягане, хандбал, бойни спортове и други. Неопреновите се славят като метериалът, използван за наколенките в силовите спортове, защото е по-стегнат и по-плътен. От там идва и малкият проблем с трудното им слагане, особено върху мазна или потна кожа. Известен е казусът от 2013, когато на световното състезание по IPF, руският отбор беше хванат да използва наелонови торби за да си помагат за по-лесното поставяне на наколенките, които бяха доста по-малък размер от подходящия за тях. От тогава влезе в сила правило, което забранява подобни асистенции и това, че състезателите трябва да могат да поставят наколенките без допълнителна помощ. Затова, ако сте решили да се състезавате за тази федерация, както са националните за момента в България, имайте едно на ум.

Как да изберете подходяща дебелина на наколенките?

Варират различни дебелини спрямо производителите, но най-често са срещани 5-7мм, но има и такива от 3мм, които са по-подходящи за по-динамични движения, докато по-плътните са по-подходящи за по-силови тренировки. Изборът би зависил от таргетираното движение и очакваното натоварване. По-тънките наколенки са подходящи за по-динамични спортове и продължителни натоварвания, което не включва само тренировки с тежести. Леки са и това позволява да бъдат използвани по-дълго през тренировката. Подходящи са и за хора, тепърва започващи да тренират. Наколенките с дебелина около 5мм са избор за голям набор от активности, като дават търсеното подсигуряване на ставите по време на тренировка, съчетано с по-голямо удобство от по-дебелите видове. 7-милиметровите са подходящи за силови тренировки от всякакво естество. Те дават най-голяма стабилност, което е търсенето, ако заниманията ви сключват големи тежести. Също така, ако преминавате през процес на възтановяване от контузия, биха били в полза.

Недостатъци

• Не са заместител на рехабилитация

Стане ли въпрос за възникнала травма, винаги е добре да се наложи консултация с терапевт преди да се взимат мерки на свободна воля. Наколенките са добро средство за притъпяване на болка, но така единственото, което се случва е замаскиране на проблема.

• Потенциални здравословни опастности

Всяка компресираща екипировка предполага известно стягане и неудобство, но не трябва да носи болка. Носейки по-малък размер и прекалено стегнат, в състояние на влошена клинична картина, може да доведе проблеми с кръвния поток, големи отоци и тромби.

• Прегряване

През студено време или в по-хладни климатични условия, допълнително облекло, което затопля обикновено е приемано добре. Но през топли условия, точно тези затоплящи елементи биха довели до затопляне и потене. Това включва и материи, които уж са направени да не ограничават въздушния поток.

• Дразнение на кожата

Поради свойството си да прилепват за кожата, могат да причинят сърбежи и зачервявания при хора с по-чувтвителна кожа, или когато не са подържани в добър вид и са станали дом на нови бактерии.

Как се поставят?

Тук ще се засегне темата за неопренови наколенки, които са по-плътни и имат известна специфика при поставяне. За всички останали е хубаво да се погледнат описанията на производителя, но като цяло по-тънките биха били лесно поставими, без нужда от излишни усилия. Съществуват няколко начина. Повечето изискват наколенките да бъдат сгънати преди да бъдат наложени на крака. Тук ще покажем един от начините, в който наколенката бива навита от двете страни (горе и долу) след като е преминала глезена. Обикновено наколенките имат лицева страна и задна част, както и обозначение лява – дясна. Желателно е да запазите лицевата страна от предната част на подбедрицата ви.

Започва се с нахлузване на наколенката през ходилото до над глезена, като се цели тя застане на пищяла изцяло.

След което се захващат един по един краищата и се навиват към средата.

За по-голямо удобство, долният край може да бъде покрит от горния и така ще има леснота да се подпъхнат пръстите между наколенката и кожата за да бъде издърпана до коляното (Стъпки 3, 4, 5, 6).

Стигайки основата на коляното, горният край се разгъва, така че да легне на бедрото, а долният на подбедрицата (Стъпка 7,8,9).

За сваляне също има няколко начина. Най-лесен е да се прегъне горната част от бедрото, така че да покрие долния край и да бъде издърпана докато стигне глезена. След което, се изхузва през ходилото.