Силов трибой – накратко

За какво ще се говори тук?

• Какво е специфичното при силовия трибой и как се различава от кросфит и бодибилдинг?
• Участници в спорта – за кого е
• Федерации и правила
  • Определянето на най-добрите
  • Правила спрямо IPF
  • Категории спрямо IPF
  • Олимпийски спорт ли е?
• Екипировъчен и безекипировъчен (Equipped / Raw Powerlifting)
• Защо хората се „зарибяват“ по Powerlifting?

Powerlifting (силовият трибой) е силов спорт (както се подразбира от името 🙂 )
Състезателите се съревновават в три движения – клек, лежанка и мъртва тяга. Целта им е да проверят каква тежест максимално могат да преодолеят за 1 повторение. Участниците в състезания, излизат индивидуално на платформата и имат 3 опита за движение, през които се опитват да достигнат максимална тежест. Съдийски състав се грижи за това да следи дали движението е изпълнено по правилата.

Победителят, освен по максимална тежест за движение, се определя и по тотала от 3-те движения (сборът от максималните успешни опити за движение). Което от своя страна, може да доведе до това, че дори някой да има силно движение, това не е достатъчно автоматично да бъде победител в трибоя. Като допълнение има различни възрастови и теглови категории, както и абсолютна титла (в зависимост от регламента).

Доста често бива обърквано с олимпийското вдигане на тежести, но двете неща се различават главно в състезателните движения и от там по редица други фактори.

Какво е специфичното при силовия трибой и как се различава от кросфит и бодибилдинг?

Въпреки че имат много допирни точки (използват се тежести, застъпват се движения), при силовия трибой издръжливостта е на по-заден план отколкото при кросфита, който е много комплексен спорт. И въпреки че може да изгради добра мускулна маса, естетическите маркери не се взимат предвит по време на powerlifting състезание, за разлика от бодибилдинга, където се гони визия, а не толкова силови качества (общо взето, дали сте на ниски проценти подкожни мазнини или не, няма значение). Последното често се използва като извинение на много хора да консумират прекомерно храна 🙂 От тук и идва всеобщото твърдение, че трибойците са дебели и тромави, но реално всичко е до личен избор.

Известно за тренировките по силов трибой са големите почивки. Особено с напредването на тежестите, на някои хора им отнема повече време да възстановят между сериите като се стигат периоди над 5-10+мин. Но в началото, диапазони от 3-5мин са напълно достатъчни и е възможно самата тренировка да приключи за около час. Макар че, съществува вариант 3ч да не стигнат за 3те движения в един ден (клек, вдигане от лег, мъртва тяга). Възможно е самите тренировки да се сторят скучни и тромави за някои хора, както и това да се понрави на други. В зависимост от методиката, в програмата може да участват много допълнителни движения към основните, но и да бъдат редуцирани до най-основните. Пауърлифтинга е подходящ както и за много енергични хора (които ще покажат на всички около тях, че ще правят серията си), така и за по-спокойни натури (които можете и да не забележите).

Ще посоча 4 техники, които понякога биват прилагани от трибойци, с цел да извлекат максимална полза, за да се доберат до по-голяма тежест:

1. Често се използват различни техники за активация на мускулни групи, с цел да се извлекат максимални ползи. В силовия трибой, няма цел да се изолира конкретна мускулна група, а доколкото да се координират всички звена по такъв начин, че да се произведе максимална сила.
2. Някои хора се стремят да скъсят траекторията на движение до колкото е възможно най-малко. Скъсяването на изминатия път на тежестта, води до по-малко работа, която се прилага за преместване на тежестта. Например, допълнтелно извиване при вдигането от лег, или спрямо антропометрията на човек се подбира по-оптималния вариант за мъртва тяга (сумо срещу конвенционална).
3. В силовия трибой, доста често се подбира най-безопасният модел на движение с цел да се избегнат контузии. Въпреки че, това се отнася до всички хора, вдигащи тежести, в пауърлифтинга след среднонапредване, тежестите стават сравнително по-голями спрямо други спортове и това увеличава риска от контузии. В тези моменти се търси най-безопасната техника с цел избягване на травми.
4. В състезанията по силов трибой, има определени регламенти, които валидират дали някой опит е успешен или не. Затова често се тренира спрямо тези регламенти, така че да се покрие критерия. Например, при клек е достатъчно таза да мине под паралела на колянната става, но не е задължително да е максимално дълбок (до пети) и някои избират да тренират единствено в този диапазон. Или се полагат усилия да се задържи лоста по-продължително време върху гърдите при вдигане от лег (пауза), или хубаво да се заключат колената при мъртва тяга в горна позиция.

Кой участва

Силовият трибой (Powerlifting) е приобщаващ за всякакъв тип хора, на пук на много погрешни схващания и вярвания. Не е задължително да имаш някакви конкретни пропорции, за да се занимаваш с това (въпреки че понякога помагат). Добре приети са както мъже, така и жени, а вече даже и други (: За всяка група има по няколко теглови категории според федерацията (около 10). И разбира се, различни възрастови групи – хора до 18, до 23, обща за всички (open) и различни ветерани, например 40+, 50+, 60+ и т.н. На състезание, можете да видите всякакви участници – от новаци до професионалисти.

Изброеното до тук говори за едно – силовият трибой е за всеки.

Още един бонус е, че за да започнеш не ти трябва много. Започвайки, не е необходимо да се инвестира в скъпа екипировка, да трябва специален терен и допълнителна помощ за тренировки. Най-обикновена фитнес зала, в началото може да свърши работа. С напредването, някои хора стават по-капризни и търсят по-специализирани фитнеси със специфично оборудване (лостове, тежести, платформи, тип лежанки, стойки, и т.н.) или да инвестират в екипировка (специфични обувки, наколенки, бинтове, ризи, накитници, екипи…) Повече за екипировърния трибой, ще оставя в следващите редове.

Федерации и правила

В повечето спортове съществуват няколко федерации, които се основават на различни интереси и правила. Така е и в powerlifting-a. В световен мащаб, опериращите федерации са над 20. Едни от най-известните са: IPF: International Powerlifting Federation, GPC: Global Powerlifting Committee, GPA: Global Powerlifting Alliance, WPF: World Powerlifting Federation.

У нас, Българската федерация по силов трибой (БФСТ) е част от IPF и следва техния международен регламент.
От скоро, беше учредено представителство на WRPF: World Raw Powerlifting Federation, където се очаква да бъдат приложени съответните правила.

По-големите институции, организират състезания на различни нива – локални, национални, континентални, световни. Не винаги допускането до конкретен форум е свободно. В зависимост броя от участниците, може да се наложи да се проведе квалификация за допускане до голямо състезание. Не са изключени големи състезания, където биват допускани свободно свички.

Всяка федерация си има своя история, традиции, регламенти и рекорди. Това означава, че е вероятно и нормално да има разминаване в постиженията за различните групи спрямо федерациите и така световните рекорди на едната федерация да бъдат различни от друга.

Известна е и разликата, че на някои състезания се използват различни технически средства – лосове, тежести, монолифт, пейки, стендове. Към техническите средства се включва и разликата в позволената екипировка (по-подробно разледано в следващите части надолу), както и правилата при тестване за допинг.

Съществуват и частни турнири, които се разграничават от официалните федерации и се организират по различна цел (благотворителност, реклама, забава).

Всички тези малки разлики и подробности, привличат различни съмишленици и е хубаво да се имат предвид, когато някой решава къде да се състезава.

Определяне на най-добрите?

Вече е споменато по-горе, че състезателите се съредновават в разилчни възрастови групи, теглови категории и полове, като спрямо техния тотал се търси най-добрият. А сред най-добрите – абсолютен. Абсолютната титла е най-престижната форма на отличие в IPF.

Обаче, дали 100кг клек от мъж в категория до 70кг е по-добро постижение от 100кг на жена до 80кг? Понякога по-леки и слаби състезатели, се оказват, че са по-силни от по-тежките си противници.
Понеже е трудно да се каже кой е най-добрият състезател, заради различни критерии (тегло, възраст, пол), търсенето на формула за пресмятане на коефициент, който да осреднява постиженията на различните атлети, постоянно подлежи на подобрение. До скоро се използваше системата WILKS, но тя имаше своите минуси, които се проявиха след увеличаване на състезателите.

Последната система, която започнаха да прилагат от IPF, нарекоха IPF Points (можете да видите калкулатор тук: https://www.ipfpointscalculator.com )

Правила спрямо IPF

Подробния правилник, можете да намерите в официалните канали на федерацията. Тук ще се опитам да събера едни от най-основните отправни точки в трите движения.

Клек – Състезателите извеждат лоста от стойката и започват движение чак след команда „Squat“, дадена когато са стабилни. Трябва да достигнат дълбочина под паралел. След приключване на движенито, трябва да изчакат стабилни команда „Rack“. През цялото движение не трябва да ударят стойката.

Вдигане от лег – Състезателите трябва да изведат тежестта от стойката (с или без помощ), да са със залкючени лакти (с малки изключения при анатомични възпрепятствания) и след получаване на команда „Start“ да започнат движението. Докосвайки гърдите, трябва да изчакат команда „Press“. Чак тогава могат да завършат движението, като в горна позиция изчакват команда „Rack“ със заключени лакти. През цялото време не трябва да преместват и отлепят ходилата си и седалището си, както и да не удрят стойката.

Мъртва тяга – Единствената команда, която състеателите следят е „Down“, дадена когато щангата е вдигната и задържана в горна позиция. Вдигането трябва да е възможно най-гладко в една посока, без наличие на обратно движение. След командата, тежестта не трябва да бъде хвърляна или изпускана.

Категории спрямо IPF

Възрастови категории:

• sub-junior / юноши (18 и под 18)
• junior / младежи и девойки (19-23)
• open / отворена група (24-39)
• masters 1 / ветерани 1 (40-49)
• masters 2 / ветерани 2 (50-59)
• masters 3 / ветерани 3 (60-69)
• masters 4 / ветерани 4 (70+)
  
  Възрастовата категория се определя от година на раждане, не от датата.

Теглови категории:

Мъже:

• до 53 kg (за юноши и младежи – Sub-Junior/Junior)
• до 59 kg
• до 66 kg
• до 74 kg
• до 83 kg
• до 93 kg
• до 105 kg
• до 120 kg
• над 120 kg+

Жени:

• до 43 kg (за юноши и девойки – Sub-Junior/Junior)
• до 47 kg
• до 52 kg
• до 57 kg
• до 63 kg
• до 69 kg
• до 76 kg
• до 84 kg
• над 84 kg+

Олимпийски спорт ли е?

Към момента, силовият трибой не е олимпийски спорт. Много хора се надяват обаче да стане и се водят дебати на темата.

Екипировъчен и безекипировъчен (Equipped / Raw Powerlifting)

Както беше споменато по-горе, състезателите могат да изберат екипировката за своите цели. НО, тук идва момента за едно малко неразбирателство от незапознатите 🙂

Какво е екипировка и какво не?

Може би, най-логично обяснение за безекипировъчен силов трибой (Raw) е изпълнението на 3-те движения без никакви наколенки, накитници, колани, ризи, и т.н. Обаче, не е така. Има някака доза позволени средства в безекипировъчния. В различните федерации, естествено има различни разбирания за това дали ще се допускат колани, наколени, накитници, бинтове, състезателно трико.

В IPF, към безекипировъчния трибой се считат, например: колан, накитници, наколенки. Към някои федерации, използването на бинтовете също се брои към без екипировка.

А какво е тогава екипировъчен?

Историята на екипировъчния трибой и екипировката е интересна да бъде разгледана в цяла нова тема. Накратко може да се каже, че екипировъчният трибой надгражда екипировката, използвана в без екипировъчния.

За текущата ще спомена, че съществуват два типа различни по дебелина екипи – еднопластови и многопластови, използвани с цел по-голямо пристягане, различни от тънките трика, носени в безекипировъчния. Съществуват екипи с няколко пласта, по-тесни, по-твърди и по-стегнати, които създават напрежение, помагащо в движенията. Например при клека, трикото е стегнато по такъв начин, че да даде допълнителна помощ за по-лесно изправяне, както и комбинацията с бинтове, навити около колената. При вдигането от лег – ризи, които помагат за изтлскването от гърдите. Допускат се и накитници. Също се използва и екип за мъртвата тяга, където съответно идеята е да подпомогне издърпването на щангата.

Използването на екип е много специфично и не много удобно да бъде практикувано от сам човек, както и е необичайно да се види във всяка фитнес зала. Самата екипировка създава по-голям дискомфорт на състезателите и това я прави неатрактива за много хора, избиращи по-достъпния вариант с безекипировъчния. Изисква различен подход в тренировките, различна механика на движение. Тежестите, използвани при екипировъчния трибой обикновено са по-големи от тези без, като това води до по-зрелищни опити.

Защо хората се „зарибяват“ по Powerlifting?

Причините са и колкото е броя на хората, занимаващи се с това. За някои това е самото състезание. За други себеопознаването. Срещат се такива, които се състезават през целия си съзнат живот. Други се пренасочват в залата, след край на друга спортна кариера. Достъпността на спорта, определено е в плюс – всеки може да започне когато реши. А дали можеш да се наречеш „трибоец“, ако никога не си се явил на състезание? Е, всеки може да тренира баскетбол и да не се състезава. Същият въпрос е и тук. Някои хора тренират цял живот без да участват и на едно състезание.
Въпреки, че на състезанията се изправят срещу други, една е основната борба – да победиш себе си и да станеш по-добър от преди. А в силовия трибой, поле за надграждане винаги има, а надграждането може да бъде премерено и забелязано. Към това, върят и здравословните ползи от тренировките с тежести – по-голяма костна плътност, подобрение на кардио системата и други.

Хората се влюбват в това да стават по-силни и по-добри.